|
|
История и митове |
Конете на Пржевалски
След втората световна война,когато много зоопаркове са разрушени,в Европа остават само 31 коне на Пржевалски.С помощта и на изкуственото оплождане в момента в Европа конете на Пржевалски са около 800.Родословието се подрържа внимателно,за да не се получава прекалено
близкородствена връзка между екземплярите.Целта на Фондацията
на Конете на Пржевалски е да се разпространят свободни екземпляри в природата.
6 юни 1992 е един голям ден за фондацията и за монголския народ.В Хустайн Нууру коне на Пржевалски си идват най-сетне у дома.Часът е 5.30 сутринта.След 68 часа в транспортните боксове,8 жребци и 8 кобили са пуснати на свобода в резерват приготвен специално за последният истински див кон.Първият жребец стъпил в резервата е Амгалам.
По-рано се смяташе,че конете на Пржевалски са родоначалници на повечето
модерни раси,но изследванията показват ,че конете на Пржевалски имат 33 двойки хромозоми,а съвременните коне -32.Някои учени са на мнение ,че това би могло да се дължи на локални мутации и че съвременният кон може да произхожда азиатския див кон.Те подкрепят това твърдение с факта,че съвременният кон на Пржевалски също се е променил спрямо дивия си прародител.
Горският кон и тарпана
Горският кон(Equus silvicatus) е бил тежко животно с бавни движения и големи копита,които са спомагали за по-лесното му придвижване в меките горски почви.Този кон е родоначалник на повечето тежковозни породи разпространени в съвременна Европа.
Тарпанът,който е бил равнинен кон,е бил с много по-лека конструкция от горския кон.Той е живял по земите на днешна Украйна,Полша и Унгария до 1850.През 1918 година последният представител на този вид умира в плен.Въпреки че назоваваме Тарпана като една отделна раса,можем да се каже,че всъщност той е сборна група от няколко типа пони,обединена под общо име.Тапранът може да се раздели на две основни категории-
едната е живяла в степни условия ,а другата-в по-гористи местности.Цветът е бил кестеняв или сив с проточина на гърба,черна грива и опашка и тъмни крака.Съвременните схващания са,че някои от по-леките коне или понита,произхождат от тарпаните.Съществува и раса с това име,но тя е създадена по-късно.
Конете от тундрата
Тундровият кон е живял в северното полукълбо,но не повлиял значително на съвременните раси коне.Добре е да се отбележи само,че малко познатият якутски кон има много от характерните белези на белия див кон от тундрата.
Съвременните диви коне
Малко преди човекът да опитоми коня,четири типа коне се сформират като отделни групи.
Един тип пони,който наомня на Ексмур понито ,се разпространява в Северозападна Европа-един силен кон,който живее в неблагоприятни условия.Друг тип пони,по-силен и по-набит живее в
студените раьони на Евразия.Съвременото шотландско пони има много голямо сходство с този кон.
В централна Азия се появява кон с височина при холката около 148 см,с издължено и слабо тяло,дълга шия и дълги уши.Ахал-текинците се оформят главно от този тип кон.
Другият тип кон е бил по-дребен и се сформира в Западна Азия.Чипнат профил и високопоставена опашка са основните белези на екстериора му.Най-близкородствената порода на този кон е каспийското пони,
което е сочено за прародител на арабските коне.
Днес имаме диви коне в някои части на света,но те всъщност не са истински диви коне,а наследници на подивели питомни коне.Специалния белег на истински дивите коне е късата грива.Тя е естествен предпазител от хищниците,които убиват плячката,чрез захапване на врата отгоре.
|
Литература:
Е.В.Кожевников, Д.Я.Гуревич. Отечественное коневодство: история, современность, проблемы. Москва, ВО “Агропромиздат”, 1990.
Превод : Рени Кръстева
Специално трябва да се отбележи деятелността на А. Г. ОРЛОВ - Чесменский по създаването на две уникални руски породи - Орловската рисиста и Орлово - ростопчинската / Руска ездитна/.
Ранните коневадодски опити на А. Г. ОРЛОВ започват още през 60 - те години
на XVII век.Те са водени в подмосковското имение Остров.
Достоверни данни за породния състав в тия години не са се съхранили , известно е само , че Орлов по разпореждане на Екатерина Втора е получил възможност да избере за себе си най - добрите жребци и кобили - майки от дворцовите конезаводи.
Може да се предположи , че голяма част от избраното от него поголовие , е било съставено от любимите по него време породи : от европейските - испански, датски, неаполитански , английски, а от източнтите - арабски, турски, персийски и туркменски.
На Орлов били предадени даже такива ценни жребци , като Шах и Дракон , получени от Екатереина Втора като подарък от персийския шах. Тук в остров след 1769 г.започнали да пристигат коне, придобити от А.Г.Орлов по време на руско - турската война, когато той командвал руския флот в Средиземно море. В края на войната през 1774 г. в остров били доведени 12 жребеца и 9 кобили от Арабия и Турция, в това число и родоначалника на Орловската рисиста порода Салтан и Сметанка. Сребристо - сивият арабски жребец Сметанка бил купен от А.Г.Орлов в Арабия ца фантастична за него време цена - 60000 рубли.
За да си представим значението на тази сума по него време, е достатъчно да кажем, че годишния бюджет на държавното конезаводство през 1774 г. е бил около 25000 рубли, а продажбата на коне от 7 държавни конезавода е донесла печалба от 5609 рубли.
Сметанка бил изключителен кон. Отличавал се с висок ръст, хубав екстериор, превъзходни джижения на всички алюри, в това число лек и свободен тръс.
Той имал 1 ребро повече от останалите коне.Удължания корпус му придавал сходство с впрегатен кон. Заради изключителната ценност на Сметанка , Орлов не се решил да го довери на морската стихия и не го отправил заедно с другите коне на кораби.
С охранна грамота от турското правителство и съпровождан от конвой, Сметанка го повели по сух път през Турция, Унгария и Полша. Пътя до Москва отнел около две години,в Остров жребеца го довели едва през 1776 г
В средата на 70 - е Островския конезавод на А.Г.Орлов-Чесменский, получил втора фамилия за победата над турския флот , станал най - добрия сред частните конезаводи в Русия. Тук била събрана великолепна колекция от коне от различни породи, предизвикващи зависта и възхищението на съвременниците. По него време били завършени неудачните опити на арабо - неаполитанско и друго кръстосвене, не оставили следа в конезавода.
В Острав през 1776 г кратковременно , но плодотворно използвали родоначалника на Орловската ездитна порода - тъмно кестенявия Султан I, тук през 1778 г било получено и единственото потомство от Сметанка.
Ръководенето на конезавода в условията на Подмосковието с неговия суров климат се обърнали за Орлов в голяма загуба. Вносните запозноевропейски и особено южно азиатски коне на пасищата често се простудявали и загивали.
Загинали Салтан и Сметанка, не издържайки повече от една зима. За да запазят конете, трябвало повече от 8 месеца в годината да ги държат в конюшните, защото опитите за закаляване водели до нови загуби.
Живота в конюшнята още повече изнежвал младите кончета, и не позволяваал отглеждането на коне, годни за целогодишна работа в руски условия.
На Орлов му се наложило да търси за конезавода място с по - подходящ климат. Опита за водене на конезавода в низините на Симбирската губерния в Самарска Лука, където през 1768 г. братята на Орлов получили обширен имот , също не довел до успех. Благоприятна възможност се появила едва през 1776 г, когато Екатерина Втора наградила А.Г.Орлов - Чесменский с 120000 десятина земя, в Бобровската околия на Воронежка губерния.
Това била неразорана степ, където векове пасли само антилопи сайга и дивите коне - тарпани, които точно тук срещнал и описал през 1767 г. пътешественикът С.Гмелин. През степта течала пълноводната река Битюг, многочислени ручеи и рекички.Това било идеалното място за построяване на конезавод, който бил основан през 1776 г.
Около 100 хиляди десятини земя заели чифлиците Хреновое и Чесменка.
Преместването на конете от Остров в Хреновое се провеждало постепеннто от 1776 до 1778 г.При това поголовието значително било увеличено.През 1776 г. в Остров имало всичко на всичко 60 кобили - майки, а в края на века в Хреновое тяхното число се увеличило десетократно - до до 500-600, а числеността на цялото поголовие стигало до 3000 коня.
Освен ездитното отделение, което в Остров било единствено, в хреновое били открити рисисто и чистокровно отделения.
Още докато бил жив А.Г.Орлова започнало строителство на капитални конюшни, завършено през 1818 г..Били издигнати необходимите помещения : отделни конюшни за жребците -производители, за бременните кобили и кобилите без кончета, за отбитите кончета, за младите кончета в тренинг и т.н.Лицевата фасада на централното сдание била проектирана в класически стил, на известния по него време архитект Д.И.Жилярди.
А.Г.Орлов подробно вниквал във всички страни на работата си, установявайки непоклатим порядък в конезавода.
Първо - било въведено закаляващо държане на конете.От ранна пролет до късна есен, т.е.7 - 8 месеца в годината, конете били извеждани на пасищата.Второ - заплождантето почвало много рано и завършвало
до 15 - и април. Трето , строго се спазвал режима на хранене на конете. На пасищата конете ги пускали от 15 - и април.Четвърто, прилагал се задължителен конезаводски тренинг на младите коне.При това в рисистото, ездитно и чистокръвно отделения той бил различен , в зависимост от целта, за която отглеждали дадената порода.
През първите две десетилетия Орлов често ходел в Хреновое, и дълго оставал там. Той лично оглеждал всички коне, предназначени за попълнение на племенния състав, или за продажба, и решавал тяхната по - нататъшна съдба. През 1796-1801 г. намирайки се в задгранична командировка по нареждане на Павел Първи в Дрезден, и по - късно , живеейки в Москва, Орлов продължавал да ръководи конезавода.
Регулярно се изпращали писмени указания на Иван Никифорович Кабанов, кжойто бил отначало запрежчик в Остров, а после управляващ в Хреновое до 1809 г.И.Н.Кабанов бил в числото на квалифицираните крепостни специалисти.
Сред съратниците на А.Г.Орлов следва да бъдат споменати Василий Иванович Шишкин (1780-1845), също крепостен, който бил личен секретар и ковчежник на А.Г.Орлов, и творчески неговите коневодски погледи и методи, овладял техниката на тренинга на бързата езда.
Три години след смъртта на Орлов през 1811 В.И.Шишкин станал управляващ на хреновския конезавод и в течение да 20 години, до до 1831 г го оглавявал и го довел до разцвет.
При Шишкин било завършено строителството на конезавода
Той довършил работа по създаванетона орловските породи, особено рисистата
|
Превод Станислава
Историята на обездката датира отпреди повече от 2000 години. Предмет на самата дисциплина е хармоничното развитие на физическите възможности на коня. Конят трябва да бъде уверен и в перфектно разбирателство с ездача. Всичко в обездката трябва да бъде леко, естетически красиво за страничния наблюдател и коня да остава под контрол. Древните гърци били първите ,които практикували обездка ,най-вече по време на подготовка за война. Тяхната култура вярвала ,че нищо не може да бъде изпълнено вярно и хармонично ,без строгата намеса на закона на Вселената. Това е и истинското описание на обездката- коня трябва да се подчинява на желанията на ездача ,без обаче ездача да ограничава по някакъв начин неговите естествени движения. За да разберете това ,опитайте се да сравните обездката с рисуването или класическата музика. Художествените творби ,през сетивата на познавача са винаги обгърнати с реализъм, красота, винаги са отразени с респект и логика. Същото може да се каже и за класическата музика ,също управлявана от правила за тоналност ,резолюция и хармония. Когато общуваме с коня, ние се ограничаваме със законите на природата и физиката. Гръцкият командир Ксенофон ,роден през 430г. пр.Хр. написва най-ранният труд за тренирането на коне ,наречен Hipikke ,преведен като: “Ездаческо изкуство”. Гърците не използвали седло и стремена ,но историците са убедени ,че са използвали юздечки. Удивително е ,че всичко което Ксенофон е написал в книгата си ,е истина и до днес.
Макар че в книгите няма нищо за ранното римско ездачество ,има направени справки с много породи и ветеринарни материали. Историците са сигурни, че римляните се наслаждавали на впрегнати в колесниците, малки пъргави коне, от равнините. След като римската пехота била сериозно заплашена от картагенците, които били снабдени с иберийски коне, и от армиите на Анибал, снабдени със Северно-Африкански коне, римляните започнали да взаимстват иберийския стил на водене на битки и така прехода от пехота към кавалерия бил успешно направен. Иберийско-Келтските форми на битките ,използвани от римляните включвали използването на сходни коне, с къса юзда и леко снаряжение. Както гърците, така и римляните яздели с много класическа стойка. Римляните завладяват Гърция през 146г. пр.Хр. и наследяват много от естетическата любов към красотата и симетрията на гърците ,изобразена върху керамични съдове, мозайки, ездачески статуи, мостове и акведукти.
Класическата обездка претърпява голям срив когато Рим е нападнат и попада в ръцете на варварите, през 410г. сл.Хр.
Ренесансовият период, водещ началото си от Италия, прострял се и в Европа, връща обездката на нейната родина. С внасянето на малки огнестрелни оръжия, водачите на кавалерията трябвало да променят, своята тактика за битките, за да бъде тя успешна…Испанските, берберските и конете луситано били предпочитани от водачите пред другите породи, заради своите възможности да изпълняват упражнения на звуците на класическа музика…
Към своите тренировки, кавалеристите включили няколко основни движения, на които приучавали конете. Всички тези упражнения били абсолютно необходими, за да задържат коня, на нужното равнище: спокоен, уравновесен и подчинен.
През 1580г. австрийският конезавод започва да внася Липицански коне от Испания, за нуждите на тамошното училище.
Добрите традиции на немската класическа ездова школа,са в голяма степен свързани с Австрия и Унгария, по времето когато те били под обща императорска корона. Германия претърпяла рязка смяна в политиката, по време на 30-годишната война/1618-1648г./ и нуждата от по-добри кавалерийски коне, накарало германците да внесат повече “топла” кръв, в своите развъдни програми.
В края на 18 век изискванията ,на които според германците трябвало да отговаря един кавалерийски кон, били бързина за атаките на галоп, подчинение и събраност, подвижност- за схватките лице в лице и сигурност при препускането по пресечен терен.
В днешно време Германия има огромен успех на състезанията по обездка.
Първите олимпийски игри за Обездка, се провеждат през 1912г. в Стокхолм, Швеция. Те били само за кавалерийски офицери, а тестът включвал способността на коня да върви събран, умението да прави смени в права линия, както и преодоляването на 5 малки препятствия, едното от които било търкалящ се пред коня варел.
В заключение можем да кажем, че гласът на Ксенофон отпреди 2500 години ни кара да разбираме, че единственият начин за постигане на баланс, лекота и хармония ,е прогресът да става методично и с много човечност, и да поддържа коня щастлив и горд от постигнатото!
|
Най-великият състезателен кон
от Джон Райсмилър (John Reismiller)
Превод: Диди(SEABISCUIT)
Един от най-известните коне в света беше Фар Лап,шампион между шампиони.Роден в Тимару,Нова Зеландия през 1926 година,той беше продаден за ниската цена от 160 гвинеи (336 долара).Когато пристигна в Австралия,новият му собственик-роденият в Америка Дейвид Дж. Дейвис,не беше много впечатлен от него.Той беше мършав и недодялан,с брадавици по цялата глава.Дейвис беше ядосан на треньора Хари Телфорд,който го беше склонил да вложи парите си в закупуването на коня.Не искаше да прахосва повече пари като плаща за тренировки,така че даде коня на Телфорд под наем за следващите три години.Телфорд плащаше,за да го тренира и храни и запазваше за себе си всяка парична награда,която спечели.Треньорът,който беше наясно с изгодната сделка от расови състезателни коне,беше сигурен,че с отглеждането на Фар Лап той ще стане шампион.
Въпреки,че беше наречен Фар Лап,тайландска фраза,означаваща “намигване на небесата” (“wink of the skies”) или “светкавица”,из конюшните беше известен като Боби.Том Уудкок,младо конярче,стана основният конегледач на Фарлап.Фарлап беше хрисим и мързелив и обичаше да върти номера на Уудкок.Скоро толкова заобича конярчето,че не ядеше,ако то не беше в бокса с него.
В първите си четири състезания през 1929г Фар Лап беше извън класацията.Първата му победа е от 27 април в Роузхил близо до Сидни.След други четири състезания,в които не се беше класирал,на 14 септември той стана втори на Sydney Tattersalls Chelmsford Stakes.От тогава имаше само още едно некласиране-на Мелбърн къп от 1931г.Фар Лап спечели някои от най-престижните надбягвания на Австралия,включително четири за една седмица по време на “карнавала” Спринг Рейсинг от 1930г (Spring Racing Carnival).От Септември 1929 стартира като фаворит във всички с изключение на едно от своите състезания.
Фар Лап беше едър кон,висок 17ръце,с мускулести краката и силно сърце,за което след неговата смърт беше установено,че е едно от най-големите,намирани някога при състезателен кон.Въпреки че е познат като “оставащ”- кон,подходящ за дълги дистанции,той имаше същия успех и в спринтьорски гари.
Успехът на шампиона не го направи популярен сред всички.Тъй като много хора залагаха на Фар Лап,когато той спечелеше,букмейкърите трябваше да изплащат големи суми.Някой беше опитал да застреля коня рано на 1 ноември 1930 на Дерби Дей – вероятно букмейкър.Когато Том Уудкок го поведе от пистата Колфийлд обратно към конюшните след тренировка покрай тях мина кола.
Уудкок дръпна Фар Лап срещу една ограда,използвайки себе си и своето пони като щит,когато изстрелите излязоха от колата.Въпреки че,понито хвърли Уудкок,той успя да се задържи върху Фар Лап,когато колата ускори.Фар Лап не пострада и продължи,за да спечели Мелбърн Стейкс във Флемингтън същия ден.Никога не се разбра кой е бил стрелецът.
Три дни по-късно Фар Лап лесно спечели Мелбърн къп,въпреки,че тежестта от 62,5кг,означаваше,че той носеше над 4кг повече от всеки друг четири годишен кон, който някога е носил на къп.През 1931г на Мелбърн къп той носеше 68кг.Това се оказа твърде много за него и завърши осми в последното си състезание в Австралия.
Следващото му надбягване беше Agua Caliente Handicap в Agua Caliente Jockey Club близо до Tijuana в Мексико.С Том Уудкок като треньор Фар Лап пътуваше до Америка с кораб със свое собствено ограждение за тренировки и пясъчник.Въпреки дългото пътуване по море и лошо нараненото копито Фарлап спечели бягането с рекордно време за пистата.
Фар Лап почиваше в частно ранчо близо до парка Менло в Калифорния,докато собственикът му Дейвис уреждаше по-нататъшните му участия на състезания и дори в серия от филми за Фар Лап.Рано на 5 април 1932 Уудкок намери коня болен.Неговата температура беше по-висока от нормалната и имаше ужасни болки.По обед Фар Лап имаше кръвоизлив и умря.Уудкок се хвърли върху коня и заплака.Австралийци и Американци бяха потресени от смъртта на коня.Министър-председателят на Австралия Джоузеф Лайънс я нарича “голяма трагедия”.Аутопсия показа,че стомахът и червата на Фар Лап са били възпалени,предполагайки възможно отравяне.Скоро се разпостраняваха слухове,че шампионът е бил отровен нарочно.
Проучване на ранчото показа,че някои дървета неотдавна били напръскани с инсектицид оловен арсенат.Възможно е част от смъртоносния спрей да се е разнесла по тревата,която Фар Лап е ял.Втора аутопсия предполага,че Фар Лап е умрял от колики (остри стомашни болки),вероятно причинени от влажна храна.Много хора обаче продължиха да вярват,че Фар Лап е бил отровен.
През 1989г част от състезателната среда твърдеше,че Том Уудкок случайно е убил коня като му е дал двойна доза от Fowler’s Solution,тоник,съдържащ арсен,който се дава на конете,за да стимулира апетита им.Съдебни учени предложиха да проверят кожата и космите на Фар Лап за наличие на арсен,но тъй като той се е използвал ,за да помогне за запазването на кожата,тестовете вероятно не са ни доближили до откриването на истинската причина за смъртта му.
Обаче съвременна книга предполага,че Фар Лап не е бил мистериозно отровен.Авторите Питър Томпсън и Дж.Армстронг поискаха конските експерти от университета в Мелбърн да прегледат докладите от двете аутопсии.Тяхното заключение е,че Фар Лап вероятно е умрял от бактериална инфекция,често срещана при коне,пътували на дълги разстояния.Този вид инфекция не е била идентифицирана до неотдавнашни десетилия следователно е нямало как да бъде направена диагноза по онова време.
След смъртта на Фар Лап неговото сърце беше дарено на сега Националният музей в Канбера (неговото сърце беше с размер два пъти колкото на обикновен кон),а скелетът му на новозеландсия национален музей в Уелингтън.
Jonas Brother’s-Ню йоркса фирма за препариране постави кожата на Фар Лап на скелет от дървен материал, покрит с хартия за покриви, чул и стърготини.Парчета от връв били използвани за вените на Фар Лап.Окачената кожа пристигнала в музея на Виктория (някога национален музей) през 1933г.От тогава е напускала музея само веднъж по време на седмицата на Мелбърн къп през 1980г,когато се завърна на Флемингтън рейскорс 50години след спечелването на купата.Фар Лап е привлякъл милиони посетители в музея,включително Том Уудкок,който дарил няколко от своите спомени от коня на музея през 1979г.
Фар Лап беше изложен в продължение 67години в бившия музей на Суонстън стрийт.Беше му дадена заслужена почивка юли 1997г,когато музеят беше затворен заради подготовката на планирането за музея на Мелбърн в Карлтън Гардънс.
Докато е настрана от очите на хората,Фар Лап е поставен в нова витрина като подготовка за изложението в музея на Мелбърн.Усърдно изработена от дърводелците на музея на Виктория,витрината отразява елементи от изкуството на Деко от 30те години на 20век,време когато славата му се разпростряла по света.Спонсорирана от състезанието Виктория,витрината с цена 15000долара е била изработена от дъски на стогодишен клен от Куинсленд и 5000годишен,превърнал се във вкаменелост Murray River red gum (??????).
Експертите от музея на Виктория внимателно са проучили вътрешното и външното състояние на Фар Лап и въпреки възрастта си експонатът е в отлично състояние.Информацията осигурена от тази пълна оценка ще помогне за грижата и за планирането на преместването му в музея на Мелбърн.
Фар Лап е изложен в австралийската галерия на Мелбърн.
Работа по експоната:
http://www.vsw.org/research/soibelman/soibelman-pharlap.html
На кратко:
Състезания: 51старта:37победи,три втори места и две трети
Роден: Тимару, Нова Зеландия на 4 октомври 1926г
Умира: Менло Парк,Калифорния на 5 април 1932г
Собственик: Д.Дейвис
Треньор: Х.Телфорд
Цвят: Алест
Родители:Night Raid (нощно нападение) и Entreaty (настойчива молба)
Историята на Фар Лап на “лента”:
http://www.museum.vic.gov.au/pharlap/story/index.asp
|
Преди около 600млн. години, в горите на Северна Америка живеело дребно тревопасно животинче, голямо колкото лисица, с по три пръста на предните лапи. Това, подобно на антилопа същество, се наричало еохипус. По същото време в Европа живеел друг подобен вид – хиракотериум. От тези две животни произлязъл днешния кон. Ранните му предци живеели в горите и се хранели предимно с листа, а при опасност се криели в храсталака.
Постепенно, с промяната на климата се променяли и животните – горите отстъпили мястото си на широки степи, където единственото спасение на дребните тревопасни било бягството. За да бягат по-бърз те започнали да тичат “на пръсти”, като най-дългия от тях се развивал все повече, за сметка на страничните, а размерът на животното ставал все по-внушителен. Така преди около 2млн. години се появило съществото познато днес като equs – конят.
За хората от каменната епоха конят не бил нищо повече от парче бягащо месо. Някъде около 3000г.пр.н.е. (началото на бронзовата епоха) много племена от Азия, а после и от Северна и Западна Европа започнали да опитомяват коне. Конниците се предвижвали бързо, ловували в непознати месности и водели успешни битки с другите племена. От тогава тръгват легендите за кентавъра – конникът изглеждал свръхестествен на обикновения човек, пък и неговите сили и подвижност били многократно умножени.
Най-ранните изображения на колесници са открити по релефите на древните шумери (2500г.пр.н.е.) – те били с четри колела, закрепени на неподвижни оси. По-късно хетите, асирийците и египтяните усъвършенствали шумерския модел, и около 1600г.пр.н.е. едноосната колесница се разпространила в цяла Азия. Когато били използвани за война към колелата се прикрепвали дълги остриета, които поразявали вражеската пехота, когато колесниците се врязвали в нея. До 1000г.пр.н.е. в Близкия Изток и Европа конете не се използвали за война.
През средните векове рицарите носели брони, тежащи до 60кг. и не можели да се придвижват без кон. Добре дресираното рицарско животно не само носело господаря си, но и му помагало много в боя –конете безстрашно изпълнявали различни бойни фигури и поразявали много противници. Рицарската епоха приключила с появата на огнестрелното оръжие в началото на ХVв. Конницата започнала да се нарича кавалерия и съществува до днешни дни, макар че се използва главно за церемонии и почти никога в битки.
Първият трамвай се появил през 1832г. в Ню Йорк – един единствен кон теглел по релси вагон с повече от 30 човека в него. Към осемдесетте години на ХІХв. такава “държавна работа” имали над 100 000 коне в различни градове по света, но постепенно електричеството изместило животните.
Най-близък до външния вид на първо-коня, оцелял до днес е конят на Пржевалски. Той е висок около 130см. в холката, има гъста жълто-сива козина, масивна глава, тъмна грива и крака. Допреди 10 години този вид е бил смятан за изчезнал, но благодарение на развъдната дейност в няколко европейски и азиатски зоопаркове, сега са пуснати на свобода над 1500 животни, които живеят и се размножават благополучно в огромен резерват в Монголия.
Думите “кон”, “кобила” и “жребец” са се запазили във всички славянски езици и имат индоевропейски произход, но в Русия например се използва “лошадь”, което идва от тюркското “алоша”.
Понитата са малки кончета, по-ниски от 147см в холката. Техния дребен ръст не им пречи да носят огромни товари (до двайсет пъти надвишаващи собственото им тегло) и да са изключително издръжливи на студ, влага и натоварване. Понитата имат изключително благ характер и не са претенциозни – могат да живеят целогодишно на открито и имат прост рацион. Макар малко да приличат на играчки тези кончета са помощници на миньорите из подземните тунели на много места по света. Само в Англия работели над 16 000 понита. Ден и нощ дребното конче теглело мъничката си вагонетка и превозвало до 3000т на година, като за целта изминавало повече от 5000км под земята. Много от тези животни били слепи - с години не виждали слънчева светлина.
Знае се, че при температура приблизително +40,5 градуса мозъкът умира. Въпреки това температурата на тичащия кон може да достигне 45-46С. Животните, които се движат бързо обикновено имат разклонена артерийна мрежа, но при конете такова нещо няма. Конете имат съвсем друго свойство за хлаждане на кръвта в главата – балончета с въздух, които спасяват мозъка от прегряване по време на физическо натоварване.
През 1519г. Кортес стъпва на източния бряг в Мексико с отряд от 1500 пехотинци и едва 20 конника. Индианците, които никога преди това не били виждали кон сметнали ездачите за свръхестесвени същества и изпаднали в паника. Така конят станал незаменимо оръжие за испанците при завладяването на огромни територии. Конквистадорите яздели само мъжки коне, да яздиш кобила се сматало за позор и ако животното им загинело се налагало да поръчват ново от Испания. Тъй като това бил скъп процес кралят заповядал на всеки кораб, плаващ към Новия Свят да се натоварват по няколко кобили. Конете бързо се разпространявали по цяла Америка . Индианците постепенно спрели да се страхуват от тях започнали да опитомяват подивелите и дори да крадат домашни.
И до ден днешен в някои райони на САЩ живеят мустангите – диви коне, потомци на подивели домашни животни, доведени в Америка от завоеватели и преселници. Свободния живот е променил външния вид на мустангите, които са станали дребни и жилави, но са запазили приликата с арабските си братовчеди.
Когато престанали да се страхуват от тях, индианците започнали да ловят, купуват и крадат коне, които после развъждали според размера, цвета и нрава им. Получила се дребна, дружелюбна и много издръжлива порода с характерна окраска – бяло с черни, кафяви или червени петна. Индианците яздели без седло и юзда, само завързвали тънък каиш на долната челюст на коня и с леки подръпвания и тихи команди го направлявали в желаната посока. Те били изключителни ездачи и дресирали конете си до почти невъзможна степен, когато животното чувало нашепване или чувствало леко изместване на тялото на човека и се ръководело от тези сигнали. Отивайки на война индианския войн отделял много време за подготовка на бойния си кон. Правел му магии за по-добро зрение, за бързина. Слагал му знаци за военния си статус и на местата, където е бил раняван. Завързаната на възел опашка означавала, че на коня седи войн, обявил война и готов да убива. Юздата често била украсявана със скалпове, опашката с орлови пера. Повечето млади войни яздели направо на гърба на коня, макар че индианците произвеждали най-различни видове седла.
|
Автор Катла
Боговете решили да построят стената на Валхал.Наели великан (Химтрус)да се справи със задачата и му обещали Фрея(една от богините),слънцето и луната ,ако се справи за по-малко от година.Химтрус се работил упорито,но нямал шанс да успее.Тогава Локи(който едни казват, че е бог,други казват, че не е ,…да приемем ,че е вид демон)посъветвал великана да използва своя огромен жребец Свадилфар(Svadilfare ) Великанът послушал Локи и работата тръгнала с пълна пара.Боговете се притеснили доста,защото не били дали такъв кратък срок ,за да се справи великана,я!Те хванали натясно Локи и му разяснили това-онова явно.И Локи трябвало да попречи на великана да свърши в определения срок.Тогава той(Локи, де),се превърнал в …кобила и примамил Свадилфар надалеч и …забременял .После родил Слайпнир…
Великанът не се справил със задачата в уговореното време,естествено,а боговете получили осмокракия Слейпнир(този,дето бяга гладко,летящият).Один го взел за себе си.
Такава е легендата за конят на Один,жребецът със 8 крака,който може да минава в 9-те различни свята(според скандинавската митология има 9 различни свята),препускал по вода,земя и въздух и нямало друг кон ,който да го надмине по бързина.Обикновено са го изобразявали с навито влечуго в краката му,а на гърба му Один с меч в едната ръка и с чаша-рог в другата.
Някои търсят връзка с 8-те крака в символите.Символизирали 4 човека носещи ковчега-т.е Слейпнир може да те отнесе даже в отвъдното.Други го свързват с 8-те посоки на света-нали навсякъде може да иде.
Най-прозаичната теория е ,че исландските коне(пренесени в Исландия от Норвегия около 900 година) имат много особена походка ,при която могат да се движат страшно бързо, а човекът на гърба им се чуства много удобно и се вози”гладко”. При тази походка (наречена тьолт-”летящата стъпка/крачка”) краката на коня се движат толкова бързо,че изглеждат 8 ,а не 4.
|
Автор Катла
Еднорозите(ликорните) не са мит от средновековието.Има ги споменати в китайската и Японската митология преди повече от 4000 години. Японците го наричат Еднорога Кирин и за тях той се явява като защитник на правосъдието.Явява се в съдебните зали,за да защитава тия ,които са в правото си и да накаже виновните.
В китайската митология Ликорната е от женски род.Казва се Ки-лин и е владетелка на всички животни по света.Живее повече от 1000 години и е с глас като камбанки и лъскава козина преливаща лъчисто във много цветове.
В Персийската митология еднорога е зъл звяр,който може да се превръща в самия дявол.Има свойството да издава омайни звуци,когато вятъра свири в рога му и така примамва другите животни да дойдат омагьосани за да ги убие.Името му е Шадхахвар
В Европейската митология се появява от описания на древногръцки писатели .
В една египетска легенда великият Буцефал на Александър Македонски е описан като блестящобял еднорог,подарен (от Египетска царица?)на Великия цар в деня на раждането му .Ама всички знаем,че Буцефал е бил ЧЕРЕН с бяло чело.
Няколко поверия:
Ако има отровен извор,Еднорогът не пие от него,но ако потопи рога си във водата,то тя става отново чиста и годна за пиене.
Само чистите сърца могат да видят Еднорога.Само девица може да го докосне.
Ако умре и последния Еднорог,злото ще завладее света ,защото Еднорогът пази чистотата на човешките души.
|
|
|